Религиозно обучение
27 Март 2010
Религиозното обучение
В редица държави паралелно с подготовката на децата в училище по различни учебни дисциплини като математика, литература, химия и физика се извършва и религиозното обучение.
Това е обучение, което учи младите хора на доброта и възпитава моралните ценности, учи на вяра и разбирателство между хората, но и не само това. Светските държави са едни от основоположниците на религиозното обучение в света. По своя характер обучението представлява преподаване и въвеждане в принципите на дадена религия, в различните аспекти на вярата, древните слова и притчи, възприети ритуали и пр. Основната задача на всички тях е ролята им в обществото във философски, исторически и културен план.
Религиозното обучение на запад
В западното светско общество и култура, религиозното обучение е традиция от векове и е отделно от институционалното. Изключение на това правят някои частни ( католически) училища в чужбина. Задължителното изучаване на религия трябва да е по-скоро основано на историческите уроци и моралните ценности. В това обучение основен предмет са аспектите на вярата, как да се поддържа и увеличава тя у човека. Друг аспект са основите и особеностите, които са характерни за дадена религия.
Задължителен елемент за религията е принадлежността на ученика(чката) към съответната религиозна общност като вярващ(а). Друг е въпроса, че обикновено учениците на възраст от 7-18 години не винаги имат реалното право или шанс на собствен съзнателен избор, тъй като решението е взето от техните родители вече. Трябва да се отбележи, че светската идея за институционално обучение се различава изцяло от концепцията в традиционните религиозни общества.
Аржентина, Коста Рика, Хондурас и други икономически и политически слабо развити държави или, монархически държави като Англия, Монако, Дания, които са традиционните религиозни и базирани на религията закони, в които религиозното образование е част от институционалната и академично наука. В тези държави се преподава и обучава на официалната религия, но като се има в предвид, че традициите й и обичаите й са тясно свързани със съответнто държавно закононодателство.
Основният смисъл е този, че всички нарушения на традиционния религиозен морал и религиозно обусловени закони, могат да се третират като погрешно и пагубно в морален план поведение или престъпление. Ако подобен тип поведение е открито, то бива порицано и наказуемо. Много често прекомерното или пълното сливане на светски закон и религиозен закон е причина за нарушаване на правата на човека, и третиране на съответната страна като нарушител на хартите на ООН и други международни организации, и стават причина за налагането й на икономическо ембарго и други междунардни мерки.
Религиозното обучение в България
Преди време в България разпалено се заговори по въпроса трябва ли да бъде въведено обучение по “религия” като задължителен учебен предмет в училищата, ще повлияе ли тя на възпитанието и културата на подрастващите в училищата. Голям проблем се оказва обаче чия религия да се изучава. За сега предметът е свободно избираем, а всеки ученик решава каква религия да се обучава.
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар